Калин

    Неведнъж съм споделяла, че децата между 6 и 12 месеца са много благодатни за снимки - могат да седят, да стоят по коремче, започват да пълзят, към годинката вече стоят изправени хванати за ръчичка или столче и т.н. Това предполага възможност за много и разнообразни кадри.Освен това не са така пъргави както след като проходят и започва голямото гонене.
   Е , понякога има изключения, като Калин от снимките долу. Най-пъргавото момченце на 8 месеца, което съм виждала досега! За част от секундата минаваше в различни пози.И заснемането му беше истинско приключение. Имах късмет, че майка му и баща му ми съдействаха напълно и с ентусиазъм. Освен всичко това майката на Калин се оказа с дизайнерски нюх и самата тя предлагаше как точно да аранжираме обстановката. В крайна сметка станаха едни много забавни и емоционални снимки, цветни и усмихващи.

Надявам се да са усмихнали и вас в този слънчев летен ден!

Симона

  Симонка е детенце на един от двамата ми първи братовчеди.Като се има предвид, че нямам братя и сестри, те са ми най-близките роднини, с тях съм израснала, затова се радвах ужасно много като се родиха племенниците, все едно бяха мои деца.Но улисани в задачи по-често се чуваме отколкото се виждаме, за жалост. И направо е срамота, че Симонка я снимах дни преди да навърши 5г, а Енико все още не съм го снимала, надявам се лятото като се прибере в Бг да поправя и тази грешка.За Симона няма да ви пиша - от снимките е видно, че е голяма сладуранка, има закачливо пламъче в очичките и е винаги готова да направи някоя щуротия. Накрая ще видите и моите две момиченца.Снимките са от преди 2 месеца, затова има и Великденски сюжети,но ...съм си такава туткава с публикациите:)

Стефан, победителят от фейсбук играта

   Понеже  е някак модерно да се правят игри с награди и аз реших да се включа.Дори в момента тече една игра, което ме подсеща, че довечера трябва да обработя резултатите и утре да има победител:)
   Стефчо е първият такъв, от играта , която спретнах. Той спечели с най-много гласове за неговата снимка и то благодарение на баща му, който се оказа активния и призоваващ за гласуване за детенцето му. Мога само да кажа БРАВО на този татко и другите като него. Моят мъж дори не влезе да хареса страничката ми във Фейсбук, та трябваше аз да вляза от неговия профил и след това имам цели 2 like-a от него, но пък иначе ме подкрепя много в това ми начинание - кове декори, носи багаж напред-назад,  той беше човекът, който ме подтикна да снимам и други дечица, освен нашите и на нашите приятели.
   Стига дъра- бъра - ето го Стефчо, много , много чаровен и сладък, надявам се снимките да му останат красив спомен от бебешкия период!