понеделник, 19 март 2012 г.

За една 10-годишнина и още нещо:)

 С Коста и Делян се срещаме за втори път на снимки. Те са класическа комбинация - добър, умен и разбран голям батко(дете-мечта) и малък, палав и много чаровен дребосък ( каквато комбинация си отглеждам и аз вкъщи).И беше малко трудно да накараме Коста да стои до брат си, но все пак снимки станаха.Целта обаче беше малко по-различна от друг път.Освен снимки, майка им поиска да направя нещо по случай 10- годишнината от сватбата им..И понеже правих подобно нещо пред няколко месеца, показах й го и тя много го хареса.Въпросното нещо е картина - колаж от техни скъпи снимки, оформена по красив начин и съобразена цветово и стилово с обзавеждането на дома им.Всичко трябваше да запазим в тайна, за да изненада съпруга си на съответния ден.Крайният резултат стана чудесен според мен, и най-вече според Светла, и изненадата за мъжа й е била пълна, още повече че въпросния колаж го оформих с паспарту и рамка, и стана една истинска картина 40/60см, достойна за стената.Пожелавам им да празнуват още много по 10 години! Все така да се изненадват и обичат!
Коста и Делян:


    

    колажът със снимки:
     Понеже скоро май не съм писала тук, нещо са ме засърбяли ръцете.И затова ще ви разкажа за първата ни среща, когато снимах кръщенето на Коста и защо по принцип не снимам такива събития (макар, че го правя понякога).
   И така, всичко е уговорено, месец май, времето е чудесно, лято, нямам притеснения , че ще вали. В уречения ден отивам 1 час по-рано и заставам пред Руската църква. Влизам, показвам апарата и моля да пробвам светлината преди да дойдат всички.Водя със себе си и Михаела, да ми носи чантата и да има с кой да си бъбря и ползвам за тест докато започне ритуала. Времето минава, но никой не идва.Хора влизат, излизат.Казвам си наум- може пък да е в тесен семеен кръг, като на моите деца, и хората да дойдат в последния момент с две коли.Е да, ама не.Звъня по телефона и се оказва,че съм объркала църквата.Представяте ли си, само дето инфаркт не получих, оказа се  че е в Св.София.В момент на паника дори махнах за такси, докато не помислих за секунда и не се сетих, че църквата е съвсем наблизо.И Слава Богу! Почти на бегом в нарастващата жега взехме с Михаела баира по 'Раковска' и хоп - 5 минути преди началото съм там.Даже нямам време да си извадя апарата, камоли да тествам нещо вътре, защото тече предходното кръщене.Добре, че винаги всичко е със закъснение и имам време да си взема въздух.Е, всичко си имаше добър финал - малко над 50 снимки вътре и вън на Коста, семейството му и всичките им гости.Разбира се картата ми е пълна, тъй като съм се подсигурила  с поне 10 пъти повече :) След това -  записах всичките стотици сурови кадри на 5 ( пет) места!!!Да не би да ги изгубя:) Това е вследствие снимките на кръщенето на голямата ми дъщеря, за които дадох сума пари в Св.Седмочисленици.След което се оказа, че едната лента е преосветена и ми дадоха 11 кадъра по 3 пъти извадени на хартия, за да ме заблудят с количество като си ги взех!
Константин през май:



Хубава и усмихната седмица ви желая!

2 коментара:

  1. Намерих го разгеле как се следи тоя твой блог :):):) Ей много съм руса да знаеш ;-) Е сега ще видиш ти , ще става каквото има да става :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Двамата малчугани са много сладки , особенно малкия разбойник :):):)

    ОтговорИзтриване