четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Календар 2012

  Напук на лошия късмет, който ме следва по петите през последните дни - неработещ компютър (без изгледи да бъде поправен, поне не и от моя мъж , въпреки многобройните му старания) и едно вирусче, което ми се залепи и изгубих гласа си за радост на любимите ми хора вкъщи:) не съм се отдала на предколедна почивка, нито пък си боледувам в леглото с чаша горещ чай, а правя картички и календар за следващата година.Сега ви показвам половината от него, започвайки от по-топлата част, явно подсъзнателнио искам да е лято!credits: Kate Hadfield


      Днес моят баща има Рожден ден.Да ни е жив и здрав, все така всеотдаен за мен и децата ми! Без негова помощ много трудно щях да успявам да снимам последните месеци!И не само!Дай Боже всекиму такъв добър баща!

        До скоро! И заобикаляйте вирусите по другия тротоар!

неделя, 20 ноември 2011 г.

Скандинавски мотиви с дъх на канела

   Това заглавие ми хрумна докато правех снимките на Девин, най-малкия син на Буболинка.Първо, защото той е така русичък, след това - паднаха му се възглавничките със скандинавски мотиви на снимките, а канелата .... свързвам я с всичко направено с много любов и старание, в което човек оставя по нещо и от себе си, подобно на тортите на Бубето.
   Сега за снимките.Времето мина неусетно в бъбрене и редене на декори, накрая наградихме Девин  с  бонбон за отлично позиране:) Благодаря на всички, които ми носят бонбони в ателието!Бъдете спокойни - всичко се изяжда от мен и децата, които снимам :) Радвам се,че отново мога да ви покажа  и Буболинка, която дойде свежа и отпочинала, точно като за снимки!Насладете се на снимките, а ако ви се прияде нещо сладко - разбирам ви, дори и моята двегодишна Калина като чуе нещо свързано с тортите и веднаха започва - "иеия Буба плави толти" и безпогрешно я разпознава на снимка.Така че в случая прибягването до шкафа със сладости е разрешено!






    Не мога да оставям коментари дори в собствения си блог.Не знам дали е защото компютъра ми не работи и съм на лаптоп,или нещо друго, ако някой ми помогне  с идея какво да направя ще съм му много благодарна.Иначе чета и препрочитам всички коментари, много ме радват и ме правят мноооооого щастлива!И все повече ме карат да се замисля дали да не разменя местата на хобито и професията си.Имам почти 10 годишен стаж като строителен инженер и догодина трябва да реша дали да се върна към строителството или да си го оставя за хоби, помагайки от време на време на мъжа ми, с когото сме колеги от университета....

Още джудженца почукват на вратата, отивам да отворя :) До скоро!

сряда, 16 ноември 2011 г.

Рожден ден в работилничка "Феичка"

   Трябваше  да напиша тази публикация преди последните три, но понеже никой не иска да  се заеме с увеличване на денонощието на поне 30 часа, чак сега успявам да седна  да я направя.
Свързана е с рождения ден на голямата ми дъщеря, която стана на 9.Представих ви тортата и нашите домашни снимки, а сега е ред и на самото празнуване.Дълго се чудихме как да организираме този Рожден ден. На тази възраст децата са нито деца, нито тийнеджъри и от тук идва и затруднението - нито са за детско клубче, а и честно казано са ми омръзнали, нито могат сами да отидат  и да се почерпят с приятели.И така след дълго умуване и обсъждане, някак съвсем случайно бъбрейки си с Ани от Ариадна ателие ,  дойде идеята за празнуване в нейната работилничка "Феичка".След това Михаела сама избра какво да си майсторят - хареса играчки от Слънчоглед, които да се украсят за предстоящата Коледа и в допълнение да направят  картичка.И така - Ани се погрижи за необходимите материали,таткото ни  -  за малко похапване и  тортата.Имах известни притеснения дали ще бъде интересно за мъжката половина от поканените дечица, но се оказа забавно за всички.Накрая всички отнесоха пликче с направените от тях неща.Ето и малко снимков материал, съвсем репортажен, без претенции за фотографска ценност, но запечатал важни моменти:





                                                            намисли си желание:


                                                                 духни свещичките:

                                                    повтори с приятелите:



Ани, благодаря ти за гостоприемството, получи се чудесен  Рожден ден!

    И за финал ви показвам две мои любими снимки, които трябваше да направя за предната публикация, но пак не се разбрахме с наличното време и останаха за сега :
Ето така тати разсмива децата:


Целувка от Калина за кака и обратно:

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Коледен еко град

    Първото детенце , което снимах за Коледа е Мишо.Няма как да не ми е на късмет при положение, че два души от най-любимите ми 5 на света са с това име - голямата ми дъщеря е Михаела и е кръстена на моя баща Михаил.Но първо ще ви покажа моята дребосъчка Калина.Отново пред картонения град направен от Ани от Ариадна ателие , която беше така добра да ми помогне с декора, макар и двете да сме нарамили по няколко дини под мишница и само се чудим как да не ги изтървем, или поне да не изпускаме по-важните :) Идеята за градчето взехме от сайта на Марта Стюарт .Ако ни остане малко време преди Коледа  с Михаела сме решили да си направим точно същото за прозореца вкъщи заедно с лампичките отзад.Би изглеждало вълшебно, особено ако навън вали сняг.
    И така - ето я Калина ,която не беше в най-добрата си форма за снимки.Малката панделка я направих специално за снимките, тъй като нямах нищо подходящо, а както съм писала и преди, много обичам да майсторя разни нещица:)



И сега  -  Мишо.Едно много чаровно момченце на 6годинки.Ако ви се струват познати с майка му отнякъде, то вероятно си купувате от супите на Маги.Отзад на пликчето с Френска супа са точно те!Аз не съм от най-големите почитатели на готовите супи, но заради тях съм написала в списъка за седмичното ни пазаруване и от тези супи, за да ги видя и аз , а и без друго времето е много подходящо за топли супички:)





Имам доста джудженца да ви показвам, кое от кое по-хубаво:)
 До скоро и хубава седмица!

петък, 11 ноември 2011 г.

Little gentleman


Това беше първата ми мисъл когато видях 5 месечния Иван  и първите му официални тоалети, които ще видите по долу.Затова заглавието, по изключение, е на английски .Но да започна по-отдалеч.Получих обаждане от таткото на Иван, че искат да се снимаме, а след това и писмо от майка му.Бях малко резервирана, писала съм и преди,че бебетата  межу 2 и 6 месец са най-неблагодатни за снимки, тъй като нито могат да бъдат приспани( с мнооооого малки изключения), нито лежат мирно и кротко, нито могат да седят, въобще трудно стават разнообразни снимки с тях.Но някакво вътрешно усещане ме накара да приема.И интуицията ми не ме излъга!Бебе  Иван се оказа най-най-най-кроткото и добро бебе, което съм снимала! Нито веднъж не се обади, толкова любопитно гледаше наоколо, не капризничеше от многото преобличания, дори не се оплака, че беше малко хладно, въобще истинско мъжко държане на 5 месеца! След това - тези сини очи -  нямат фотошоп, такива са реално, където е влязла повече слънчева светлина са още по-сини. След това  - какъв смогинг, какъв костюм и най -вече моята слабост - обувките.На живо бяха истинска малка прелест на тези малки крачета!Освен това майката и бащата на Иван бяха много сръчни , само с половин дума разбираха какво точно да направят и така с дружни усилия направихме вероятно най-бързата бебешка сесия и кадрите, както ще се уверите, са повече от прекрасни ( не звучи скромно, но кажете ми как може човек да не се разтопи при тези сини очи?!)За финал искам да кажа, че наистина по-често трябва да се вслушваме във вътрешния си глас, дори когато ни шепне нещо против общоприетите правила!











сряда, 9 ноември 2011 г.

Приказен Рожден ден

  За разлика от други пъти, сега нямах никакво съмнение как ще озаглавя днешната публикация.Защото това  беше наистина един приказен Рожден ден, и в пряк, и в преносен смисъл , както ще разберете от снимките долу.
  Всичко започна преди повече от два месеца, когато получих запитване от майката на това чаровно момиченце, дали ще се заема да снимам техния празник заедно с тортата и всичко останало.Както знаете обожавам Рождените дни, а още повече как бих могла да откажа на момиченце с името Калина?!Мина време и наближи важната дата.Тогава , ооооо, чудо, получих толкова подробно писмо от Галина( майката на Калинка-Малинка), придружено с подробно описание на тортата, тоалетите, аксесоарите, снимки на дечицата , въобще всичко.Дори не съм си и представяла, че мога да срещна човек, който с такова усърдие се е заел с подготовката на празника.След като прочетох писмото няколко пъти започнах да се притеснявам дали ще оправдая очакванията.Мислих аранжировка, уточнявах цветовете с Буболинка и....... накрая в уречения ден те пристигнаха.Малката Калина с  нейната сбъдната приказка!





Голямо треперене падна за тортата- хем в ателеието беше горещо, хем тя тежеше ужасно много  и поставена на стойката не беше никак устойчива.А Калина я обиколи поне петдесет пъти:)Но слава Богу всичко мина успешно и всички вкупом отидоха да празнуват, а аз зачаках втората част от нашето малко приключение.А именно да разиграем любимата приказката на Калина.
Времето беше с нас и като по чудо в парка се появи къщичка , която ставаше идеално за декора от приказката!
И така.....
Имало някога едно малко момиченце, което всички наричали Червената шапчица, тъй като ходело с пелерина в алено червен цвят , направена от любимата му баба......



Надявам се сте се пренесли в приказката!А за финал искам да благодаря  на баткото на Калина, който успешно изигра ролята на вълка, на търпеливия татко, който нито за момент не показа досада, макар да знаем,че татковците не са по тази част, на прабабата на Калина за прекрасния тоалет и сръчността, и на баба й , която ни помагаше при снимките и най-вече на Галина, за удоволствието което ми достави да снимам всичките тези кадри!

петък, 4 ноември 2011 г.

Михаела на 9











Дали да пиша текст след всичките тези снимки? :)
И все пак... Рожденичката успя да оздравее,  но малката Калина - не.Всички  с две и повече дечица знаят колко неприятно е като децата започнат да си разменят вирусите, тамън едното се оправи и човек въздъхне леко и хайде... наново другото.Затова моите планове за снимки се провалиха, невъзможно беше да изведем Калина на студа до ателието с кашлица и висока темепратура, затова реших да импровизирам вкъщи, така че гледате снимки направени в моята кухня с размери 3 на 4.Аз почти залепена за стената снимах децата покачени на кухненстката ни маса , а зад декора са печката и хладилника:) Ами така е , от баща ми съм наследила тази изобретателност - като не става по стандартния начин ще намерим друг:)Тортата  - излишно е да казвам, че е дело на Буболинка, която продължава да се надминава с всеки изминал път.И няма нищо случайно в дизайна й, аз й показах роклите, после направих буквите, които тя е повторила съвършено в миниатюрен вариант върху тортата.Резултатът - всички казаха, че това е най-фантастичната торта, която са виждали, разбира се децата казаха,че е много , мнооооого яка :)Но най-важното е , че Михаела се зарадва изключително много на тортата,  сега захарното момиченце е поседнало на нейната библиотечка в детската стая. То прилича много на нея самата .След това Михаела и нейните приятелчета се вихриха в работилничка "Феичка" , но за това ще ви разкажа другия път:)