понеделник, 5 ноември 2012 г.

Невероятно - вече на 10!!!

   Моето малко момиченце вече е на двуцифрено число години, нещо като първи юбилей и нещо като равносметка в моето сърце колко бързо летят годините...
Преди месец започнахме да мислим с нея на каква тематика да бъде тортата. Началната идея беше да направим нещо различно от комбинацията синьо плюс рози, което сме правили два пъти досега.Ама .. не ни се получи.Тръгнахме от фона, който много харесвам, и хрумката да стане част от тортата.След това мислих, мислих и пак до момиченце го докарах. Реших обаче да бъде изненада. Тортата, разбира се, както и предните години, е измайсторена от Буболинка.На мен това ми е любимата торта, която е правила за Михаела, но мисля, че всеки път така си казвам, докато не получим следващата торта :) И понеже от началото на годината имаме един провален имен ден и един рожден ден, реших да не правя никаква украса този път. След като два дни преди празника децата все още бяха здрави, реших , че е крайно време да направя поне възглавничката, която така или иначе бях показала на Бубето за модел.Отне ми има -няма 3 часа да пришия всички копчета и да избродирам стебълцата. Идеята за възглавничката е от нета. Нямахме нова рокля за празника, ах, срамота направо, добре че Михаела се сети за тази прекрасна шаферска рокля, която наследихме от Лети ( както и доста други хубави дрехи, с големи благодарности към Албена!).Тогава се подсетих и за бялата рокличка на Калина, бях я взела в началото на годината , за да я правя на ангелче, но така и не го реализирах. Леко намачкана роклята си ни чакаше в ателието. Както винаги не бих могла да се справя без помощта на мъжа ми, който ми помогна да направя фона лесен за снимки, води детето на математика, ходи за тортата и навреме успяха да пристигнат при мен за снимка. Имам късмет, че ми се връзва на част от фотографските приумици! Така се увлякоха да се въртят за снимка децата, че не искаха да си тръгнем, сега имам поне 30 хубави кадъра и се чудя кой точно да направя и покажа. Сигурно щяха да са и повече, но от горещината тортата взе да поддава и трябваше спешно да се приберем и да я сложим на студено.Разбира се , можех да приготвя нещо по-хубаво и оригинално -  и рокля, и аранжировка, и всичко,  но ми е утеха, че и малкото е направено с много , много любов!









Тези станаха съвсем спонтанни, те сами пожелаха така да ги снимам:




Не мина и без шантави снимки от типа:





Празнуването с приятелчетата беше в "Работилничка Феичка".Голямо мацане и смях падна, но аз снимах само началото и края ::








Бубе, сърдечно ти благодаря за направената с много любов страхотна торта!
Тортите на Буболинка може да видите тук

Ани, благодаря ти, че отново се нае да организираш работилчника за децата! Както и за буквичките подарък!
Блогът на Ани може да видите тук

На Михаела пожелавам това, което написах и във фейсбук.
Да ни е жива и здрава, да има смелостта и силата да преследва мечтите си, и да отстоява себе си!
ЧРД, Мишенце!



1 коментар:

  1. Да ти е жива и здрава и да расте волна и щастлива!
    Мария (майката на Алекс)
    P.S. Снимките са ти разкошни! Децата също!

    ОтговорИзтриване