понеделник, 3 декември 2012 г.

За мен и ...

  Днес ставам на 37.
Да се представя - омъжена, с две деца, строителен инженер с 10 години стаж, владея английски, свиря на пиано... факти.
Важните неща - двете ми момичета на първо място, по-добрата от двете половини - моят мъж, родителите ми, фотографията, приятелите, математиката, музиката...и есенцията  - любовта.
Децата ни - обичам ги безкрайно и безрезервно, без защо и но, такива каквито са.Не искам да ги променям, само да ги насочвам в някаква посока, доколкото мога. Вярвам, че собствения пример е по-важен от всяка нравоучиелна лекция.
Мъжът - мога да си пожелая да стои все така стабилно зад мен, както го е правил досега. И заради  трудни пътеки заедно. Сълзливо е, но си го представям  до мен , хванал ме за сбъчканата и съсухрена ръка.Това е моето публично обяснение в любов към него.
Родителите ми - всичко, което съм научила през първите 18 години е било от тях и от учителката ми по математика.Ако някога се науча да изразявам хубаво благодарността си бих я изказала по най-хубавия начин.
Фотографията - нямам идея как стигнах до нея- като хоби и ангажименти с клиенти. Не съм имала амбиции за каквото и да било, освен да се опитвам да правя нещата по най-добрия за мен начин, влагайки цялата си душа.

Тъй като всички вие четете този блог заради снимките в него, пък и аз не съм особено добър писател, време е да покажа снимки.Избрах един специален за мен човек. Макар че го познавам сравнително от скоро, смело бих нарекла приятел - Снежина - основател и управител на "Акадения 21 век". Да, снимките са летни, но в края на годината щастливите моменти от изнизващата се година изпъкват повече, а лятната школа по математика, определено беше едно от тях за мен и моята голяма дъщеря.
 С децата ми е лесно, аз ги обичам,  улавям неподправена емоция, цветове, жестове. Виждам ги цветни, чисти и красиви, останалото е техническа работа. Но с големите ....сложно. Трябва истинската същност. Трябва флирт с камерата и една малка магия. Това прикритото на всяка цена.Снежина сама пожела да я снимам. Зарових страха, щракнах пръсти зад гърба за късмет и се оставих интуицията да ме води, да я усетя като човек и хвана най-красиво и истинско аз. Стана лесно -  морето и плажа на Лозенец  помогнаха :)Вижте снимките - толкова истински, няма позиране, няма фалш. Това е Снежина - един човек , посветил се на образованието на децата във време на голяма бездуховност, когато всичко става по по-трудния начин и често борбата е с вятърни мелници:
   в началото на снимките - делова, в обичайното амплоа
 100 % усмивка
 детския авантюристичен дух не си е тръгнал, не вярвам и някога да я остави

 волеви профил
 и финес, не е важна роклята 100% cotton,  а осанката

 лежерно пихме лимонада
 винаги играе по мъжки, няма игрички, няма поза
 което не пречи да е 100% жена
 щастлива
 в леко ретро вариант, като носталгия към по-добрите времена за България

Така я видях аз. Снимките са своебразен психологически портрет, ако човек погледне честно към обектива. Надявам се няма да ми се разсърди, че я показвам извън обичайното й ежедневие на строгите костюми, церемониите по награждаване и важните дела.

Днес ставам на 37.
Съобщително изречение.
Патосът и настроението ще дойдат с пожеланията на скъпите ми хора и приятелите.
Благодаря ви!







Няма коментари:

Публикуване на коментар