неделя, 4 декември 2011 г.

Честит Рожден ден на мен!

   Днес станах на 36, ни повече ни по-малко, или колкото - толкова.Баба ми, чието име нося, е пример за това как не годините, а духът е важен.Затова истински си пожелавам да съм наследила не само името й!
  Принципно съм сдържан човек, рядко пиша за моите емоции, но днес смятам да направя изключение и да ви занимая със себе си:)
   Денят ми започна с поздравите на любимите ми хора вкъщи и на приятелите във ФБ, след това снимах двама палави малчугани, които ме ободриха за целия ден, благодарности на майка им Ради, която за трети път ми се доверява за снимки!А също и за коледната звезда! След трудните снимки ми се паднаха много лесни - Мия просто обича да се снима и голямо преобличане и щракане падна.Надявам се финалния резултат да е чудесен! И след това - дойде ред на специалната сесия - решихме да се снимаме фамилно, това ни се случва изключително рядко.Е, не всичко стана по план - леко киселееща Калина , огладняла и пред заспиване, изморена кака след математическо състезание ( където се е представила чудесно, да си похваля детето:)) и мъж обиколил три пъти София за подарък, цветя и торта,състезания и снимки.... И така, ето ни:




     Специално си оставих да напиша за тортата, детайли ще допълня в близките дни.Това е първата ми торта за последните 10 години, откакто се родиха децата техните празници изместиха моя.Но сега .... имах си моя , лично моя торта от Буболинка.И не само моя, но направена точно като за мен.Винаги съм искала и винаги се стремя да бъда точно такава каквато е тортата - леко елегантна, но без да съм модерна, леко ретро, но без да е натрапчиво, и все пак романтична и вярваща в доброто до наивност.Дали съм такава каквато искам ще оставя децата ми след време да решат, за мен сега остава стремежа и старанието.Благодаря на Бубето, че е видяла и пресъздала точно моето желание! Бубе,  направи ме истински щастлива! За подарък от мъжа ми получих  фонтанче за правене на шоколад ( ах, как вкусно бълбука и ухае), от Михаела - декоративна коледна играчка, купена с нейните парички и дори сутринта преди състезанието се кахъреше дали дядо й ще дойде, че имали работа с него ( само той я слуша безпрекословно), от Калина получих картичка, направена с помощта на кака й , която е държала ръчичката й за да ми рисува.Благодаря и на моята приятелка Калина, с чието семейство прекарахме вечерта.А също и на д-р Лора, която ме изненада с букет и подарък донесени у дома! И на всички вас за милите пожелания, които получих и ме накараха да почуствам този ден наистина специален!Нека любовта се върне като бумеранг при вас!

Няма коментари:

Публикуване на коментар